Типична зимна петък вечер за мен и приятелите ми.Събрали сме се около една маса,пием вино пред
камината и си говорим за щурите си преживявания през изминаващата
година.Говорихме си как наши познати от близо и далеч са били белязвани от
Ловците и са били пращани в Дома на Нощта. Вампирите не ме притесняват,никога не са…а! За малко да забравя. Името ми е…
-Ками!Камерън,ако обичаш ставай!Ще закъснееш за училище!
Гласът на майка ми отекна в главата ми като звън на църковна камбана. Явно съм санувала,а щом погледнах часовникът веднага се разсъних.Скочих от леглото,нахлузих черен клин и дългата плетена туника с къси ръкаве,сложих си и топлите ръкавели,който най-добрата ми приятелка ми изплете и подари за Коледа и побързах да сляза за закуска.Беше минала седмица от Нова година,но майка ми все още беше в празнично настроение.Докато нахлузвах якето си и чантата успях да си взема една пържена филийка за изпът и да помахам на майка ми.Тя е стройна и висока красавица с къса къдрава червена коса и зелени очи.Слава богу съм наследила всичко това от нея.
-Приятен ден на училище,миличка!-каза тя от предната врата на къщата ни в Оклахома,а аз се постарах да не се завъртя на леда докато изкарвах колата от алеята.
Невъзможно беше как часовете се изнизаха като секунди,последният час имахме история и просто нямах търпение да си тръгна,с Изабела тръгнахме заедно към паркинга на училището,исках и аз красиво име като нейното,но фамилията й беше тази която омайваше хората. Изабела Белаква,фамилията й означаваше чиста вода и защото толкова много ми харесваше Изи постоянно променяше фамилията ми на нейната.Вместо О`Конъли бях Белаква.Двете винаги сме били като сестри и винаги сме били заедно в добро и лошо откакто се преместихме със семейството ми да живеем в Америка когато бях на четири.Тримата ми по-големи братя и баща ми постоянно работеха и много пътуваха,а На-големият ми брат даже скоро ще се жени.
Двете стигнахме колата ми,малко бяло мини с червен покрив.Изи ми говореше за бившото ми гадже,Сам и как съм постъпила добре като съм го била зарязала.Двамата никога не са се спогаждали и й беше приятно,че сега ще има само нейното име в графикът ми.Не разбрах кога спря да говори защото ровех из раницата си и търсех ключовете.
-Из? Изи? Какво стана? Нима най-накрая от толкова приказки загуби гласът си?
Казах насмешливо но гогато вдигнах поглед към нея видях ококорените й очи и полу зейналата й уста-тя беше в шок.Внимателно се изправих и се обърна към нея,леко сложих ръка на рамото й и когато се к-готвех да я повикам по име го забелязах.Ловец и Из се беше вторачила в него.Погледнах го и присвих очи.
-Ако си тук да бележиш приятелката ми си се объркал!-казах ядосано.
Хванах ръката на Изабела и я дръпнах зад себе си,няма да му позволя да отнеме от мен най-добрата ми приятелка.
-Камерън О`Конъли!Нощта избра теб! Твоята смърт ще бъде твое начало.Ноща те зове,вслушай се в нежния и` глас.Твоята съдба те очаква в Дома на нощта.
Не измина и секунда откакто той се врътна и изчезна,когато ми се догади.Осъзнах,че Изи ме е прегърнала и се опитва да ме задържи на краката ми.Не чувах думите й,не ги разбирах,бяха като замазан шум.Изгубих съзнание в мигът в който усетих седалката на минито си.
Home 
